Каква е каузата на Мария Атанасова – момичето отличено с наградата „Млад европеец на 2020 година“?

Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет по покана на Фонд „Мечтата на Таня“ изучава състоянието на детското участие и активизъм в България.

Изследователският екип събира информация от организации, формални и неформални групи, които са ангажирани с каузи, насърчаващи децата и младите хора да създават сами и да се включват в граждански инициативи и дейности за подкрепа и застъпничество за уязвими групи. Изследваме опита на тези организации и групи, за да разберем къде се намираме по пътя към активно включване на децата и младежите във вземането на решения, консултирането на политики и инициирането на значими социални промени. Данните използваме за създаване на карта на детския активизъм в страната.

Поканихме Мария Атанасова, която е ромски младежки активист да участва в нашето проучване и да сподели своят път на развитие, своите каузи, постижения, какво ѝ пречи и помага в постигането на значими социални промени за ромските младежи и не само.

Накратко за Мария 

Мария Атанасова е на 24г. и преди близо 8 години започва да се развива като ромски младежки активист. Тази нейна роля се формира постепенно, но и много естествено, както се изразява самата тя. По пътя към активизма тя развива динамична чувствителност към обществения контекст и проблемите на ромските младежи и общност. Заедно с това каузите ѝ се развиват, тя и гласът ѝ стават разпознаваеми за общността и за хората извън нея. Докато е растяла, често ѝ се е случвало да е първото момиче от ромски произход някъде, единствения глас, който поставя трудни теми или едно от малкото момичета от ромски произход, които учат в университет, но за щастие с времето тези момичета и момчета са все повече. Желанието ѝ е в обществото ни да започне един процес на нормализиране на говоренето и отношението към ромската общност и заедно с останалите активни ромски младежи са свързани и допринасят в тази посока. В каузите на Мария е включена експлицитно подкрепата на младежкия активизъм сред ромските младежи и тя вярва, че не трябва да бъде единствената, която говори по теми и участва в събития, но непрекъснатото ѝ говорене и активност в посока представителство и включване на ромите и ромските младежи на всяко ниво, е именно начин да продължи да стимулира тези тенденции в общността. Мария е отличена с наградата „Млад европеец на 2020 година“ на Фондация Schwarzkopf, която се стреми да овластява млади хора да бъдат активни европейски граждани, които допринасят за плуралистично, демократично общество на взаимно разбирателство, солидарност и мирно сътрудничество в цяла Европа.

Ж.А.: Разкажи ми своята история на развитие като активист? Кои са важните неща по пътя ти в тази посока? Какво ти пречи и какво помага?

М.А.: Израснала съм в созополско село Габър в смесена среда, но повече ромска общност. Аз съм първото момиче, което напуска общността за да учи след това. За мен нещата се стекоха по различен начин, защото имам много подкрепящи родители, които са съжаление не са имали подкрепата, която аз получих от тях, но в моя случай е много важно, че родителите ми са осъзнали, че могат да направят нещо по-различно. Връщайки се назад не винаги мога да си обясня как животът ми успя да се стече по различен начин, дори ако си представим и в етническо отношение, но и чисто географски. Село Габър е много малко място – отдалечена среда, а предизвикателствата са много повече за младежите, които идват от малките населени места. Завърших основно образование в едно съседно село, защото в нашето село нямаше дори училище. Продължих в гимназия по туризъм в Бургас. Всъщност, там започнах да осъзнавам, че искам да правя нещо различно и нещо, което да включва степен на представителство на ромската общност и ромските младежи и така попаднах на ромските младежки организации.

Ж.А.: Ти сподели с мен по-рано, че до този момент не си имала познание за гражданския сектор и това в известна степен се дължи на липсата на достатъчно активни организации в региона. Включването ти в ромска младежка организация е ключов момент от развитието ѝ като активист, защо?

М.А.: Тогава научих повече през участието в тази организация за доброволчеството, за овластяването на младежи, какво е дискриминацията и как да се справиш с нея, и как самия ти да не дискриминираш. Станах част от тяхната доброволческа мрежа и малко по малко разбрах, че съществуват и други младежки и ромски организации. В един момент бях доброволец към няколко ромски организации, за да мога да опозная различните им лица, и в последствие останах ангажирана само с една от тях. Постепенно насочих вниманието си и към други организации извън ромските и пътят ми се разви от доброволчество към менторство – станах ментор на младежи в неравностойно положение.

Ж.А.: Ти си завършила Медицинския университет във Варна със специалност акушерство. За кратко ставаш част от екипа на неправителствена организация по ранно детско развитие и интервенции. Разкажи ни малко повече за тази твоя дейност.

М.А. Моето впечатление е, че ромските семейства трудно достигат до тази услуга, когато тя е насочена към всички, защото назад остават тези, които най-много имат нужда от нея. Много често ромските семейства не знаят за тази услуга, и все пак, биха могли да достигнат до нея, ако бъдат насочени. Това е на практика услуга от страна на медицински специалист и обикновено се случва по повод на кризисна ситуация, в която е необходима ранната детска интервенция. Едва през последните три години нещата започнаха да се  променят, защото започна процес на осъзнаване и поставяне на акцента върху ранната детска интервенция в ромската общност, която има значителна потребност от тази услуга . Конкретни организации започват да инвестират и работят с млади ромски майки в различни региони на България по много по-фокусиран начин.

Ж.А.: Каква всъщност е твоята кауза? 

М.А.: Постепенно и естествено се случваше всичко по пътя ми като активист. От разбирането, че през образованието ромските младежи могат да имат различни роли и да бъдат видими за общността, до идеята за младежко участие и политическо представителство. Мога да кажа, че като моя кауза чувствам осигуряването на образователни възможности за ромските младежи във всеки един етап от тяхното обучение и развитие, както и да бъдат по-информирани и да присъстват повече в политическия живот.

Ж.А.: Изглежда, че това да говориш за себе си и за своя път е важно за общността, а, като че ли, за самата теб това не винаги е лесно.

М.А.: Усеща се като тежест понякога. Аз вече имам доброволчески опит, успях да премина през подготвителна програма в Будапеща и в момента уча политически науки във Виена. Понякога не е лесно да си единствена ромка някъде или да си този, който единствен повдига определени теми. Тъжно е, че това го няма в по-голяма степен. Не винаги ми е било лесно. За щастие има някакво движение и аз се радвам, когато нови лица се появяват.  В моя регион аз бях първата. Сега е нормална практика, естествена стъпка за младежите да продължат образованието си и да се занимават с доброволчески организации. Различните ромски организации си сътрудничат, но извън тях представителството на ромски младежи в неромски организации е твърде недостатъчно.

Ж.А.: Какво според теб липсва, за да се случи по-широка и значима промяна за ромските младежи в България? 

М.А.: Аз много харесвам неправителствения сектор, но смятам, че той е много недостатъчен. На базата на моя опит в последните три години смятам, че е необходимо да имаме хора, които са политически представени и на политически позиции. Това би подобрило нещата в много посоки и във връзка с конкретни политики. Това ще промени не само действия по реализиране на политиките, но и начина на говорене в публичната среда и ще нормализира присъствието на ромите и ромските политики. Когато говорим за роми и ромски политики, до момента говорим в контекста на интеграционни политики, за социални политики и включване. Говоренето е все в контекста на това, че някой има нужда нещо да му бъде направено, и сякаш се казва „дават се едни пари тук, ама не е ясно какво ще се случи и как“. А никой не говори за това, че тези хора могат да сътрудничат или че това е двупосочен процес, или че от тях може да идва някаква експертиза. Това е една различна страна, която, все едно, не съществува, а на практика има много хора, които притежават експертиза на различни нива не само в неправителствения сектор, но и в областта на ромската култура. Аз имам опит навън и виждам колко много неща могат да бъдат  направени. Дори в академичното поле има хора, които се занимават с така наречения „ромски академизъм“. Има българи, които се занимават с това, но не в България. Ако този тип ромска перспектива се появи на нашия български фон ще бъде много добре и ще повлияе на цялата среда на развитие. Има друг фактор, който влияе, и той е разделението и склонността да се говори за политики и отделно за ромски политики, за организации и отделно за ромски организации, за партии и отделно за ромски партии. Това разделение по всеки един принцип ни пречи да постигнем нашето живеене всички заедно и с разбирателство. Ромското представителство трябва да е част от всяка една сфера и всяка една среда.

Ж.А.: Според теб, кои са тези формати за участие на деца и младите хора, които биха дали устойчивост на участието?

М.А.: Доброволчеството е един инструмент, който много лесно обхваща младежи в ранна възраст и изгражда емпатия и социална отговорност, и ако това може да се случва заедно и междуетнически е просто страхотно. Това би довело до устойчиво участие на всички младежи във всички сфери и на всички етапи. Младежките организации трябва да се опитват да привличат различни групи младежи, да ги включват в проекти, в които те могат да си сътрудничат. На институционално ниво си мисля, че самите институции малко изостават от младежкия сектор. Може би всяка община трябва да има сектор „младежко включване, социално, културно и други“ и в него да участват експерти с различен опит, което би довело до каузи и проекти включващи различни групи.

Ж.А.: Можеш ли да ми кажеш повече за проблемите на ромските млади момичета и жени и какво трябва според теб да се направи повече в тази посока? 

М.А.: Аз се надявам, че сега като чувам, че ще има работна група в парламента свързана с домашното насилие и специална овластена фигура, която да се занимава с това, да се включат и експерти, които да обърнат внимание на проблемите на жените в различни етнически групи, не просто само на насилието основано на пола, но и на трудностите, свързани с образователен достъп и много други. Това би било голяма стъпка. За мен това е голяма болка, както и всички тези стъпки, които има да се извървят, когато става дума за жените и разбиранията за тях в ромската общност и извън нея.

Тук с Мария говорим за бунта на младите жени в ромската общност срещу тенденциите, които ограничават тяхното право на избор, за сръбската женска ромска формация „Pretty Loud“, която е намерила формат да изрази по креативен начин бунта на младите ромски жени. Мария не е сигурна, дали това е ефективно и доколко хората вътре в общността ѝ обръщат внимание. Тя разказва за румънската актриса и режисьор Алина Шербан, която е от ромски произход, и която във филмите показва и разкрива проблемите на ромската жена, но също и как тя е била възприемана в историческия контекст в Румъния.

Ж.А.: Какво искаш да постигнеш още по отношение на младежкото участие и активизъм?

М.А.: Това, което ми се иска да постигна, свързвам с липсата на говорене за ромската история и изкуство. Изкуството не е само инструмент да бъдеш чут, както в случаите, които описахме с тези жени от ромски произход, но говоренето за история и изкуство помага на самите роми да осъзнаят, че имат свое място и история. В България знам само за една много малка сливенска организация в това поле. Те говорят за ромска музика, етническо разнообразие и ромска история, но много малко младежи знаят за тях и са включени в говоренето и дейностите по тази тема. Мисля си постоянно с какво мога да съм полезна и се двоумя къде точно искам да съм. Ромските младежи, които учат и правят неща, хората ги припознават, и аз знам, че не представлявам само себе си и своето личностно развитие, а и общността. Давам си сметка, че не мога да реша всички проблеми, но знам със сигурност, че каквото и да избера да направя от тук нататък, трябва да е видимо за хората от ромската общност.